движа дланите си
по всяка извивка на твоето тяло
за да върна назад дните
преди белезите преди да бъдеш
преди да бъдат хората
да имах ръцете на Джакомети
да те създавам отново
в гротесково издължени форми
да търся продължение след ръба
където остават само
нежните безтегловните линии
на реещите се Шагалови образи
и в тихите тонове
на синьо-зеленото усещане
за съществуващ сюреализъм
отвъд сивите и каменни дебели маски
на улици винаги в студен сезон
ще те имам всеки път
там където цигуларите се раждат
червени отвъд тежестта
на формата и смисъла
и само в перспективата
на моето въображение
Нели Кирилова в „Кръстопът“ и в DICTUM.
