Даниела Андоновска-Трайковска: Координатна система

Публикувано от на юни 15, 2020 в 12:01 am.


Всички знаят на кои координати живея
и върху кои точки се подпират моите инициали.

Егенето си записвам на платежното нареждане,
когато връщам това, което ми е отнето

И в здравната си книжка го показвам,
когато с мое разрешение взимат кръв от думите ми,
за да проверят дали левкоцитите ми са в норма.
И го държа в банката пред лихвари,
да се уверят, че нямам нищо друго освен него.

Пощальонът спира пред номер 47,
да върне заблудените думи
в пощенската кутия на забравата.
Веднъж месечно минава моят приятел,
да прочете колко електрически лампи
напразно са светили цяла нощ.

Телефонният ми номер е публикуван
на уебсайта, който ми дава заплата.
Датата на раждане е отпечатана на пръстите ми
и сама се записва в празните полета
на електронната бюрокрация.

Пътният полицай знае точно кога
минавам покрай Явор, когато отивам на работа,
и винаги ме спира –
да ми каже, че бързо
и без да мисля влизам накриво,
но чудесно се движа по координатите;
в противен случай – няма да оцелея,

и тогава виждам, че на моята ръка
са начертани всички зебри за пешеходци,
всички триъгълници с удивителен знак
и всички знаци stop преди влизане в главните улици

И аз продължавам… по същите координати
в чужди системи, по мои собствени правила, но оцелявам,
защото животът ми живее в съня без координати,
в който винаги се раждам отново.


Преводът е на Роза Боянова

  Стихотворението на Даниела Андоновска-Трайковска се публикува като част от поредицата ни CrossIN, която ще представя преводна поезия на български език, както и поезия на български автори, преведена на различни европейски езици.










  Даниела Андоновска-Трайковска в Кръстопът.

Коментарите са заключени.