В няколко публикации днес и утре ще Ви представим книги, три от които можете да изберете и поръчате, а те да станат Ваши само за 20 лева общо, с включена доставка до адрес или удобен за Вас офис на „Еконт“.

  Не просто ще Ви представим книгите, но и ще Ви посочим възможните връзки между тях, онова, което прави четенето им „в комплект“ особено изживяване, което разкрива нови интерпретативни полета – за всичките и за всяка поотделно. В края на публикацията (вижте Auditorium) ще Ви предложим за четене, слушане, гледане и фрагменти от рецензии, разговори с авторите, премиери на книгите – онова, което може да Ви подкрепи в пътуването към и в тях…

  Започваме пътуването си в тази колекция със „С (малка бяла книга за незаглъхващи перкусии)“.
  За нея проф. Георги Каприев каза: „Тази книга заслужава специално, задълбочено и обширно говорене… Това е една чудовищна книга – двамата автори в нея се „прескачат“, сменят се полове, сменят се ситуации и накрая се объркваш, спираш да се интересуваш въобще кой какво точно е казал, и… го четеш. Двамата са постигнали някаква невероятна андрогинност – да припомня: андрогинът е една дума, която ни води при Платон. Това е съществото, което е с четири ръце и четири крака, има кръгла форма и е абсолютно съвършено… това е човекът, преди да бъде разсечен заради своите прегрешения…“.
„Двамата“, разбира се, са авторите – Валентин Дишев (написал „женските партии“ в книгата) и Левена Филчева (като автор на „мъжките“). А „партии“ насочва към особената и впечатляваща синфоничност (избираме да следваме „немското“ изписване, за да препратим към двугласите на Бах), изговаряна от тази книга. В нейното второ издание в нейната „драматургия“ са вплетени и препратки към античната трагедия, които отварят нови интерпретативни пространства за прочита. И всичко това – отношенията между двама, изгубената и търсена андрогинност, единението на „човешкото“, размисли и вчустване в самия му генезис – е представено чрез сплитане на поезия и проза. Синтез, на който у нас се гледа с подозрение (с редки изключения – с право), но за който проф. Каприев напомня: “Ако някой не знае, че органичното преплитане на проза и поезия в едно произведение е практика, узаконена преди VI век – аз съм превеждал такъв текст от 523 година, а той е, още тогава, утвърден жанр – проблемът е само негов”. Пътуването в тази книга е едновременно леко, увличащо, но и безусловно предлагащо предизвикателства за мисълта.

  С кои книги Ви предлагаме да съчетаете „С – малка бяла книга за незаглъхващи перкусии“?

  Ще започнем с „Янус“ – най-новата книга на Валентин Дишев. Тя позволява да се тръгне в посоката на внимателното взиране, вчувстване, преживяване, но и размисъл за основите, за вътъка на европейската идентичност, на онзи образ на човешкото, чрез който сме свикнали да възприемаме и изговаряме света и себе си; на свидетелствата за „началото“ и предизвестията за „края“… и да преминеш отвъд тях. Жив.

  Ето какво казва авторът за нея: „Дори заглавието на тази книга е напомняне. Напомняне, че „знам“ е начало, а не край на въпросите. Напомняне, че в „предзнаенето“ това „пред“ обикновено тихо води към „предразсъдък“, а не към познание.

  Когато „Ортелий“, „Тиха книга“ и „Маргьорит (и други регистри)“ се появиха като трилогия, ме питаха „Защо Тезей?“. И неизменно отговарях „Защото е „Егей“. Защото пътуването към и от Лабиринта е несъзнаваното минало, забрава и предизвестие, разказ за скъсани нишки и недостъпни на волята възли, защото всеки син има баща (дори и ако не го познава), защото всяка цивилизация е разказ, всеки разказ е назоваване на бъдеще.

  Дори когато този „Тезей“ е взиране в мрака на Лабиринта, той е търсене на онова, заради което е построено обиталището на самотата… дори когато е разказ за смърт, не е за онази – предизвестената, а за разпъналата платната на победния възторг на Модерността – неочакваната, смъртта чрез забравеното…. и търсене на начин и смисъл да се живее след това. Когато нишките на Спасението, се врежат във вените като координати на географска карта, когато се превърнат в рана и пропаст, деляща от Другия, превръщаща го в далечен и чужд, безплътен и фикционален, вслушва ли се някой в дишането на тялото на историята като живот – личен и единствен…

  „Янус“ е преразказ. И съвсем нова книга, съставена от „познати“ текстове. Тя е за Янус, но и за Еней, и за Ютурна, тя е за Рим, преди да бъде роден, и пак за него – като съдба, като предизвестие, но и надежда. Защото е книгата на Янус.“

„С – малка бяла книга…“ (с или без „Янус“) чудесно се допълва и с двете книги на Христо Мухтанов – „Опити за еволюция“ и „ТриАда“.

    И двете – макар и различни в развитието на собствените си (и тези на автора си) поетики – фиксират с майсторство и финес погледа към търсенето на създаването на човешката идентичност, представят „Историята“ като лична история; разтварят огромно пространство за мислене и преживяване както на единството, „снизхождащо“ до атома и клетката, така и на удивителния им синтез в дишащо, чувстващо и мислещо човешко същество. Взиращо се в пътя, метаморфозите, стона и възторга на собственото си създаване и промяна.

  В тази поредица от книги, преплитането на теми в които е впечатляващо, ще продължим с „Преди тишината“ от Теодора Тотева.

  „Стиховете са „най-истинските документи на въображението“ пише Теодора Тотева и такива поетически парадокси дават сила на цялата ѝ книга. Дали пък сборът от поетическите парадокси не е истината за реалността? И дали пред тази парадоксална истина обикновено не затваряме очи? Как да живеем в себе си? Как да догоним живота си? Защо Космосът е пълен само със сираци? Как да изречем себе си? Ако се опитаме да го направим, няма ли да започнем да сричаме тишината? Перифразирам, разбира се, Теодора Тотева, чиято поезия е силна с „премълчаване на излишното“ (това е неин стих)“ казва в в отзива си за „Преди тишината“ в Liternet великолепният поет Румен Денев.

  „Преди тишината” е звукът от всички неща. Гласът, който ни изговаря, за да ни създаде. Онова, което изричаме, докосвайки се до битието. Синтез от вика и молитвата, които носим в себе си. Това е първичния глас на самите нас, последван от шепота на битието.” – това казва за своята книга Теодора Тотева, с което и основанията ни да включим „Преди тишината“ в колекцията стават повече от очевидни.

  Шестата книга, включването на която в колекция с всяка от петте, за които вече Ви разказахме, е „Сините часове“ от Георги Гаврилов. На нея ще посветим отделен разказ (макар и сега в нашия Auditorium да имате възможност – чрез два видеопримера – да намерите своите силни аргументи за избора си). Но тук наистина държим да настояваме, че това е книга, която не само в изключителната си солова партия, предоставя огромно пространство за реверберазия на звука на смисъла в предлаганата ви „партитура“.

  Освен всички възможности, които Ви предложихме дотук, ако решите да оркестрирате своята колекция съсредоточавйки се върху „С – малка бяла книга за незаглъхващи перкусии“, бихме насочили вниманието Ви и към „Процедурата по забравяне на човек“ от Антония Атанасова. Със своя уникален глас тази книга с поетична проза ще внесе и горчивина, и сладост в букета от усещания, които колекциите ни могат да Ви предложат. Особен, изключително характерен стил, който следва собствения си „предмет“ с вещина и пластичност, но и великолепно придава на едно възможно „цяло“ със „С – малка бяла книга…“ и която да е от другите книги (но особено силно – с „Преди тишината“) нови измерения.

  Преди да Ви предложим вълнуващо пътуване в световете на автори и книги чрез нашия Auditorium, Ви припомняме, че можете да поръчате колекция от три книги на цена от 20 лева (или две колекции по три книги на цена от 40 лева) с включена доставка, ако последвате вградения в тези думи хиперлинк, като в полето за съобщения посочите кои книги искате да поръчате, своите име и фамилия, телефонен номер, който куриерите да ползват, и адрес за доставка (или удобен за Вас офис на „Еконт“).

AUDITORIUM


 „Случаят „С” – така беше озаглавено представянето дискусия на първото издание на книгата „С (малка бяла книга за незаглъхващи перкусии)“, първа част от събитието „Двоен удар”, състояло се под марката на Национален литературен фестивал „Глоси“ още на 01.07.2010 г. в столичната Галерия „Кръг+”.

  По-късно Илко Димитров писа за нея в „Литературен вестник”: „Това е събитие в българската литература. Стряскащо увлекателна книга без фабула и без жанр. Ако има, все пак, думи – то те са само част от инструментариума за една много интензивна алхимия, която смесва метафизика и реалност, болезнена конкретика и несмутимо безвремие… В едно. Цяло. Текст, който барабани с пръсти по духовната ти кожа”.

  Предлагаме на вниманието Ви почти пълен аудиозапис (в него липсват около 3 минути от думите на Екатерина Йосифова за книгата и авторите) от дискусията и представянето, като започваме с аудиозаписа – за тези, които все още не са инсталирали или не желаят да инсталират видеоплейъра:

(в аудиозаписа последователно говорят Илко Димитров, Валентин Дишев и Левена Филчева, Владимир Левчев, отново Валентин Дишев, Екатерина Йосифова, Левена Филчева, Илко Димитров, а сред ангажирано и добронамерено присъстващите разпознахме лицата на Георги Милев, Димитър Събов Димитров, Кристин Димитрова, Лора Скорчева – на която дължим тези записи, Митко Новков, Петър Чухов, Чавдар Дюлгеров…).

  Предлагаме Ви и видеозапис от представянето на второто издание на книгата, състояло се на 27.02.2018 г. в „Хралупата – бутик за думи, образи и смисъл“:

  Можете да продължите това наистина фестивално пътуване с видеозаписа от премиерата в София на „Янус“:

  Във фестивалния ни показ, улесняващ, но и задълбочаващ основанията за избор, следва представяне на „Опити за еволюция“ на Христо Михтанов, състояло се в „Хралупата“:

  А ето и видеозапис от премиерата на „ТриАда“ (с участието на Валентин Дишев, Христо Мухтанов, Теотора Тотева и Константин Кучев):

  Вижте и чуйте, преживейте представянето на „Преди тишината“ от Теодора Тотева (с участието на Георги Гаврилов):

  Ето и един разговор на Теодора Тотева с Георги Коритаров, посветен на „Преди тишината“:

  Интервю с Георги Гаврилов за „Сините часове“ (обещахме, че за тази книга ще Ви разкажем отделно, а тук само подсказваме аргументите си да s включим в колекцията, от която можете да направите своя избор):

  Накрая Ви предлагаме и един своеобразен бонус-трак – видео със съвместния проект на Георги Гаврилов и Христо Мухтанов „В сърцето на зимата“. Една великолепна илюстрация на това как двамата, ясно различими в своята характерност, могат да изричат търсенията си в удивителна синфоничност (което е и още един аргумент на препоръката ни, направена по-горе, да поръчате книгите им едновременно):

Бележка: Всички лога, които „Хралупата“ и издателствата „Арс“ и Scribens използват за свои събития, са фрагменти от офорти на художнвика Огнян Георгиев.