Баба умря
няколко дни след
нà ти семе от мойте домати
погребението мина нормално
посяхме баба в земята
плакахме много да я полеем
така се правело ни казаха
Мина време и се родиха големи домати
напукани като ръцете й
откъснах най-големия
и тръгнах бавно към къщата
държах го с двете си ръце
новородено което дори не проплаква
разрязах го наполовина и отхапах
смърт няма казваше баба
и една семка засяда между зъбите
Стихотворението е включено в новата книга с поезия на Рене Карабаш – „Братовчедката на Зорбас“. Книгата можете да закупите и директно от издателя („Жанет – 45“).
