***
Той ми разказва за старото пристанище в Копенхаген,
малко, но пълно с рибарски лодки и за момичето с морковена коса,
звучи като андерсенова приказка, но не е
нещо се случва в онзи дъждовен ден,
не във фабулата на разказа,
а във вътрешността му –
мека като сърцевината на стебло,
по което се стичат дъждовните капки –
там някъде зеленото и небето
се сливат в една резеда
и в спомена му,
никога не съм била там, но сега оставам
колко е важно всичко да мине през думите
и от другата страна на
собствените ни пристанища
и брегове…
юни 7th, 2009 at 23:04
това го бях чела вече, но чак сега ми проговори… нежно 🙂