Albeiro Montoya Guiral / Албейро Монтоя Гирал

Публикувано от на октомври 17, 2020 в 6:46 pm.


  Албейро Монтоя Гирал е роден в Санта Роза де Кабал, Колумбия. Завършил е испански език и литература в Технологичния университет в Перейра и магистърска степен по творческо писане, с поезия, в Националния университет в Колумбия, със стихосбирката Una vida en una noche (Buenos Aires Poetry, 2018). През 2017 г. издава стихосбирката Celebraciones (Casa de Asterión Ediciones). Негови стихове присъстват в антология на колумбийската поезия от XXI век, чието двуезично издание е публикувано в Париж, (L’Oreille du Loup, 2017). Албейро Монтоя Гирал е основател и редактор на списанието Literariedad, както и част от екипа на аржентинското списание Buenos Aires Poetry. Пише за литературата и поезията в блога си El Peatón в колумбийския вестник El Espectador.

  Albeiro Montoya Guiral nació en Santa Rosa de Cabal. Es Licenciado en Español y Literatura por la Universidad Tecnológica de Pereira y magíster en Escrituras Creativas, en la profundización en Poesía, de la Universidad Nacional de Colombia, con el poemario Una vida en una noche que publicó Buenos Aires Poetry, con prólogo de Juan Manuel Roca, en 2018. Es también autor del libro de poemas Celebraciones publicado en Pereira por Casa de Asterión Ediciones en 2017. Fue uno de los poetas compilados en la Antología de la poesía colombiana del siglo XXI cuya edición bilingüe fue publicada en París por la Editorial L’Oreille du Loup dentro del Año Colombia-Francia en 2017.
  Es fundador y editor de la revista Literariedad e integrante, por Colombia, del comité editorial de la revista argentina Buenos Aires Poetry. Escribe sobre poesía y literatura en su blog El Peatón en el diario El Espectador.

  Участва в София ГлосиФест – 2020/есен, като автор, включен в „И тревите ще ни назоват“ – малка антология за колумбийска и българска поезия“, в превод на Александра Евтимова.


Imágenes

Me he olvidado.
Nunca fui yo ni tuve casa.

Algo hay en mí
de un alero sembrado de mirtos
donde los sapos respiran enterrados.

Algo hay de unos niños
bañándose con agua nocturna
al pie de un tanque.

Algo hay.

Imágenes.
Araucarias entre la niebla de la plaza.
Un jeep incendiado cayendo al vacío.

Pero me he olvidado.
No soy capaz de distinguir entre el sueño y la vigilia.

Escribo para volver,
para inventar la casa.



Изображения

Забравил съм се.
Никога не съм бил аз, никога не съм имал дом.

Има нещо останало в мен
от стряха, осеяна с мирта,
там, където жабите дишат заровени.

Има нещо, останало от деца,
които се къпят с нощна вода,
долу на резервоара.

Има нещо.

Изображения.
Араукарии в мъглата на площада.
Джип в пламъци, падащ в празното.

Но съм се забравил.
Не съм в състояние да разгранича съня от бдението.

Пиша, за да се върна,
да измисля дом.

  Публикацията допълва и рубриката „Мостът“, резултат от проекта на Александра Евтимова „Мост между Колумбия и България“ (Puente entre Colombia y Bulgaria).

  София ГлосиФест – 2020/есен бе подкрепен от Програма „Солидарност в културата“ на Столична община.

Публикувай коментар