Хуан Карлос Асеведо Рамос, Манисалес, Колумбия. Поет, историк, хроникьор и културен промоутър. Член на Историческата академия в Калдас, Колумбия. Стиховете му са част от антологии, публикувани в Румъния, Гърция, Испания, САЩ, Мексико, Перу, Чили, Уругвай и Колумбия. Издал е стихосбирките: Palabras en el purgatorio (1999), Palabras de la Tribu (2001), Los Amigos Arden en las Manos (2010), Historias alrededor de un fogón (2011), Noticias del tercer Mundo (2010), Todos sabemos que el poeta es un fantasma (2012), Los huéspedes secretos. (2014) y Correo de la noche (2018). Издавал е хроники и исторически книги: Bitácora de ciudad. (2014), Las letras que nos nombran. Revisión de la literatura del viejo Caldas. (2017) y Una antorcha en las tinieblas. Antología de poesía de autores colombianos en el bicentenario (2019).
  Има преведени стихове на румънски, италиански, френски, гръцки и английски. Получил е национални награди: Premios Nacionales de Poesía “Descanse en Paz la Guerra” Casa de Poesía Silva, el VI Premio de Poesía Carlos Héctor Trejos и Premio Nacional de Poesía que convoca el Ministerio de Cultura de Colombia (finalista).

  Juan Carlos Acevedo Ramos, Manizales. Colombia. Poeta, historiador, cronista y divulgador cultural. Miembro de la Academia Caldense de Historia. Sus poemas hacen parte de antologías publicadas en Rumania, Grecia, España, Estados Unidos, México, Perú, Chile, Uruguay y Colombia.
  Ha publicado los libros de poesía: Palabras en el purgatorio (1999), Palabras de la Tribu (2001), Los Amigos Arden en las Manos (2010), Historias alrededor de un fogón (2011), Noticias del tercer Mundo (2010), Todos sabemos que el poeta es un fantasma (2012), Los huéspedes secretos. (2014) y Correo de la noche (2018).
  El libro de crónicas Bitácora de ciudad. (2014), el libro de historia Las letras que nos nombran. Revisión de la literatura del viejo Caldas. (2017) y Una antorcha en las tinieblas. Antología de poesía de autores colombianos en el bicentenario (2019).
  Algunos de sus poemas se han traducido al rumano, al italiano, al francés, al griego y al inglés.
Ha obtenido los Premios Nacionales de Poesía “Descanse en Paz la Guerra” Casa de Poesía Silva y el VI Premio de Poesía Carlos Héctor Trejos. En 2015 fue finalista del Premio Nacional de Poesía que convoca el Ministerio de Cultura de Colombia.

  Участва в София ГлосиФест – 2020/есен, като автор, включен в „И тревите ще ни назоват“ – малка антология за колумбийска и българска поезия“ в превод на Александра Евтимова. Съредактор на антологията / coeditor de “Y los pastos nos llamarán”- una antología pequeña de poesía búlgara y colombiana”.


Духът на вятъра

Под покровителската сянка на носталгията
виждам ръка, извито тяло, друга сянка.
Разпознавам се насред стаята,
припомням си по-добри дни
и разбирам, че съм един и същи мъж,
който никога не е летял и не ще прекоси морето.

Знам, че съм чирак на светлината и движението.
Човек от провинцията,
който не знае да говори за високи сгради,
градски светлини
и изискани бордеи с дъх на мента.

Знам много добре,
че магистралите и продавачите на марихуана са ми чужди,
оглушителният шум от войната е моят –
костите ми са част от тази страна на изчезнали.

Не познавам полето,
нито мога да различавам дърветата по имената им.
Аз съм от село –
излизам само в задния двор на къщата,
за да видя на теления простор
капка, държаща се за живота.

Най-дългото ми пътуване е до Plaza de los Negros,
където бедните продават тела и царевица.
Знам със затворени очи улиците на Plaza de Mercado.
Знам как миришат подовете и стените,
и мога да вляза от задната страна на старото полицейско управление.

Аз съм човек, заключен в думите си.
Затворник на собствените си страхове.
Император в прах, в мълчание, в пост.
Пия в кръчмите,
там, където баща ми би се срамувал,
и играя погубващата игра на упреци.
Оставям душата си на леглото
и целувам красотата по глезените.

Аз съм обикновен човек,
който заплашва омразата с думи,
който излиза всеки ден да сваля превръзките от мъртвите,
да лекува рани на ръцете на децата си,
да почиства ножове, които цапат улиците
на този тъжен квартал в провинцията.

Тук съм
на прага на вратата без резе,
без други амулети освен тези стихове,
в горчивината на спомените,
слушайки хор от ангели, които не познавам;
тук съм като
Дух на вятъра –
гледайки как върху телта на двора
                    една капка трепери и се държи за живота.

Fantasma del Viento

Bajo la sombra tutelar de la nostalgia
veo una mano, un cuerpo arqueado, otra sombra.
Me reconozco en medio de la sala
y pienso entonces en días más felices
y me descubro siendo el mismo hombre
que nunca ha volado y jamás cruzará el mar.

Sé que soy un aprendiz de la luz y el movimiento.
Apenas un hombre de provincia
que no puede hablar de altos edificios,
de luces de ciudad,
y elegantes prostíbulos con olor a menta.

Sé muy bien
que las autopistas y los vendedores de marihuana me son ajenos
y el ruido ensordecedor de la guerra me es propio,
porque mis huesos hacen parte de este país de ausentes.

No conozco el campo
ni puedo distinguir los nombres de los árboles.
Soy de pueblo,
apenas salgo al traspatio de la casa
a ver en las cuerdas de la ropa
una gota sujetándose a la vida.

Mi viaje más largo ha sido a la Plaza de los Negros
donde gentes pobres venden cuerpos y maíz.
Conozco, a ojo cerrado, los callejones de la Plaza de Mercado.
Sé a que huelen pisos y paredes
y puedo entrar de espalda en la vieja estación de policía.

Soy un hombre encerrado en sus palabras
Prisionero justo de mis miedos.
Emperador del polvo, del silencio, del ayuno.
Bebo aguardiente en cantinas
donde mi padre sentiría vergüenza
y juego el juego ruin de los reproches.
He dejado el alma en un camastro
y he besado a la belleza en los tobillos.

Soy un hombre simple
que amenaza al odio con palabras
que sale cada día a quitar las vendas a los muertos
a curar heridas en los brazos de mis hijos,
a limpiar cuchillos que manchan las calles
de este triste barrio de provincia.

Estoy aquí
bajo el dintel de mi puerta -sin cerrojo-
sin más amuletos que estos versos,
ofendiendo los recuerdos,
escuchando un coro de ángeles que desconozco;

estoy aquí
Fantasma del viento –
viendo en los alambres del patio
                    una gota temblar mientras se sujeta a la vida.

  Публикацията допълва и рубриката „Мостът“, резултат от проекта на Александра Евтимова „Мост между Колумбия и България“ (Puente entre Colombia y Bulgaria).

  София ГлосиФест – 2020/есен бе подкрепен от Програма „Солидарност в културата“ на Столична община.