Federico Díaz-Granados / Федерико Диас-Гранадос

Публикувано от на октомври 22, 2020 в 9:42 pm.


  Федерико Диас-Гранадос – поет, есеист и културен медиатор от Богота, Колумбия (р. 1974 г.). Директор на библиотека Los Fundadores del Gimnasio Moderno и културния отдел, където организира събития, фестивали, конгреси и работилници, сред които Международния фестивал на литературата „Las Líneas“ (повече от 400 колумбийски автори и 250 международни). Известен е като съставител на антологии с нови автори. Автор на стихосбирките: Las voces del fuego (1995), La casa del viento (2000), hospedaje de paso (2003) и Las prisas del instante (2015). Директор на издателство Valparaíso Ediciones.

  Federico Díaz-Granados – poeta, ensayista y gestor cultural de Bogotá, Colombia, 1974. Es director de la Biblioteca de Los Fundadores del Gimnasio Moderno y de su Agenda Cultural desde donde ha liderado eventos, festivales, congresos y franjas abiertas al público en general, еntre cuyos el Festival Internacional de Literatura Las Líneas (más de 400 autores nacionales y 250 autores internacionales). Ha sido un reconocido antologista de las nuevas voces poéticas del país. Autor de los libros de poesía: Las voces del fuego (1995), La casa del viento (2000), hospedaje de paso (2003) y Las prisas del instante (2015). Es director de Valparaíso Ediciones.

  Участва в София ГлосиФест – 2020/есен, като автор, включен в „И тревите ще ни назоват“ – малка антология за колумбийска и българска поезия“, в превод и подбор на Александра Евтимова.



Под друго небе

Между изгнание и заточение
предпочитам самотата на стихотворението,
което прелита над бури,
дъждовни участъци, по които се носят отломките на спомена.
Не оставяй съобщения в пощенските кутии на зората,
не гаси болката си сред кръвта ми.
Придружи самотата на стихотворението
и се върни като ангел, опиянен от рая.



Bajo otro cielo

Entre el destierro y el exilio
prefiero la soledad del poema
que sobrevuela otras intemperies,
regiones lluviosas que remueven los escombros del recuerdo.
No dejes recados en los buzones del alba,
no apagues tu dolor entre mi sangre.
Acompaña la soledad del poema
y regresa como un ángel, ebria de paraíso.


  Публикацията допълва и рубриката „Мостът“, резултат от проекта на Александра Евтимова „Мост между Колумбия и България“ (Puente entre Colombia y Bulgaria).

  София ГлосиФест – 2020/есен бе подкрепен от Програма „Солидарност в културата“ на Столична община.

Коментарите са заключени.