Жандей Марсел Солвийерте (Бело, Антиокия, 1974). Поет, разказвач, драматург, редактор, преводач и есеист. Автор на стихосбирките: Sangre en Costales de Risa, 2001, La Lira Destemplada (2006), Versos de los Mil Días (2007, 2nd edition – 2017), Priapica Carmina Sensualis Amoris (2014) и De Aquella Música (2016) и пиесата Tanguedia (2019). Лауреат на множество награди, сред които Националната награда за поезия Casa de Poesía Silva (Богота, 2009), Convocatoria Pública en Cultura y Patrimonio del Instituto de Cultura y Patrimonio de Antioquia en la Modalidad de literatura (жанр хроника, 2017)… Координатор на „Международни литературни дни „Андрес Бело“.
Jandey Marcel Solviyerte (Bello, Antioquia, 1974) – poeta, narrador, dramaturgo, editor, traductor y ensayista. Ha publicado los libros de poesía: Sangre en Costales de Risa, 2001, La Lira Destemplada, 2006, Versos de los Mil Días, 2007 (2ª edición 2017), Priapica Carmina Sensualis Amoris, 2014 y De Aquella Música, 2016. En dramaturgia, Tanguedia, 2019. Tiene múltiples premios entre cuyos Premio Nacional de Poemas Casa de Poesía Silva, Bogotá, 2009, ganador de la Convocatoria Pública en Cultura y Patrimonio del Instituto de Cultura y Patrimonio de Antioquia en la Modalidad de literatura, género crónica, 2017. Ganador de la beca de Circulación Internacional del Instituto de Cultura y Patrimonio de Antioquia, modalidad Literatura, 2018. Premio Departamental de Dramaturgia, de la Convocatoria Pública de Estímulos a la Creación del Instituto de Cultura y Patrimonio de Antioquia, 2019. Coordinador de las Jornadas Internacionales de Literatura Andrés Bello – JILAB.
Участва в София ГлосиФест – 2020/есен, като автор, включен в „И тревите ще ни назоват“ – малка антология за колумбийска и българска поезия“, в превод и подбор на Александра Евтимова.
Животно, застрашено от изчезване
Животно, застрашено от изчезване,
прекосява зелени поля и сиви дни,
изкачва планини и се къпе в реките им,
изпълва пролетните гори с музика,
преминава през мъглата без дори да се препъва.
Стъпката му не е направена за лъскави улици,
кракът му е лапа на хищник, който не отстъпва,
не се страхува в сянката, не посещава църкви,
неговият бог е глаголът и неговият храм е,
когато мечтае на дневна светлина.
Животно, излязло от минало хилядолетие,
което не познава етикет, не знае да моли за услуги,
крие се от шумотевицата и слуша
невидимата мелодия на звездите,
когато в празна нощ спи върху тревата.
Импулсивността и яростта му се превръщат в нежна песен,
преживяло е войната с високо вдигната глава,
обикаля местности с мълчанието на звяр,
отказва да се приюти в убежището на сигурността,
излагайки на показ сатирската си голота.
Животно, застрашено от изчезване,
знае, че му остава малко време на земята,
митично животно навярно – вече не иска да е човек,
който да запази ръста си
като дървото и вятъра в забравената басня.
Това животно, което назовава дебнещото призори,
в светлината на зората, през нощта и през деня,
в очакване на лапите, които ще сграбчат плячката.
Животно, недовършено, изчезва в тишината,
докато тъче думи към пътуващите облаци.
Публикацията допълва и рубриката „Мостът“, резултат от проекта на Александра Евтимова „Мост между Колумбия и България“ (Puente entre Colombia y Bulgaria).
София ГлосиФест – 2020/есен бе подкрепен от Програма „Солидарност в културата“ на Столична община.
