Кристанчо Дукe – поет и преводач от Санта Барбара, Антиокия, Колумбия, 1991. Директор на списанието за поезия Ítaca и съорганизатор на Международни литературни дни Андрес Бело. Някои от стиховете му са публикувани в печатни и виртуални медии в Колумбия и в чужбина. Участва в събития като IX фестивал на международната поезия на Карибите PoeMaRío (2016) и IV Международна седмица на поезията в Койоакан (2018). Преводач е на значими италиански писатели от Ренесанса и Новеченто като Пиетро Аретино и Салваторе Куазимодо. В момента работи по публикуването на първата си книга, Un género de noche и превеждането на Sonetos lujuriosos от Аретино.
Cristancho Duque. Poeta y traductor de Santa Bárbara, Antioquia, Colombia, 1991. Es director de la Revista de Poesía Ítaca y coorganizador de las Jornadas Internacionales de Literatura Andrés Bello – JILAB. Algunos de sus poemas han sido publicados en medios impresos y virtuales de Colombia y del exterior. Ha participado en eventos como el IX Festival Internacional de Poesía en el Caribe PoeMaRío (2016) y la IV Semana Internacional de la Poesía en Coyoacán (2018). Ha traducido a importantes poetas italianos del Renacimiento y del Novecento, como Pietro Aretino y Salvatore Quasimodo. Actualmente trabaja en la publicación de su primer libro, Un género de noche, y de su traducción de los Sonetos lujuriosos de Aretino.
Участва в София ГлосиФест – 2020/есен, като автор, включен в „И тревите ще ни назоват“ – малка антология за колумбийска и българска поезия“, в превод и подбор на Александра Евтимова.
Акт на вяра
Защото съм толкова малък,
почти нищо,
без обръча на тази дума;
защото съм толкова малък,
навярно въшка за бълхата,
която смуче кръв от кучето на един бог
и се припознава като
безполезен паразит за бога на едно куче;
защото съм толкова малък,
затова имам нужда от теб сега,
момиче, незначително, като мен,
на което поверявам величието на Вечното,
да те прегърна и да почувствам, че съм нещо,
в капката роса,
в акта, който се повтаря непрестанно
и в неговата незначителност –
зъбно колело на цялата Вселена.
Acto de fe
Porque soy tan pequeño,
apenas nada
sin la rotundidad que tiene esta palabra;
porque soy tan pequeño,
acaso el piojo de una pulga
que chupa la sangre del perro de un dios
que se sabe a su vez
el parásito fútil del dios de un perro;
porque soy tan pequeño
es que te necesito ahora,
muchacha tan insignificante como yo
a quien confío la grandeza de lo Eterno,
para abrazarme a ti y sentir que soy algo
dentro de esta gota de rocío,
en un acto que se repite incesantemente
y es en su pequeñez
engranaje del Universo todo.
Публикацията допълва и рубриката „Мостът“, резултат от проекта на Александра Евтимова „Мост между Колумбия и България“ (Puente entre Colombia y Bulgaria).
София ГлосиФест – 2020/есен бе подкрепен от Програма „Солидарност в културата“ на Столична община.
