Имаше дни, в които живеех
само за тялото.
Не чрез, а за него,
за хедонистичните му тръпки.
Неангажиращи разговори
с почти приятелите на плажа
за диети и статуси,
които освежават,
оставям бриза и слънцето
да си свършат работата –
биосаможертва и полет към рая.
Имам силата да
разградя всичко
което съм в този миг.
Какво друго означавам аз,
освен тази присъстваща на пърженето
на собствените си органи целокупност,
оставена в ръцете на божествената материя
и нейните неуморни комбинации?
Превод: Лора Ненковска
Дениз Отай в „Кръстопът“.
* Представяме ви – по инициатива и в превод на Лора Ненковска – румънски авторки, номинирани за наградата за женска литература „София Надежде“.
