Олга Щефан*: езикът

Публикувано от на ноември 13, 2020 в 6:59 pm.


дай ми елитарния език
на поетесите от края на века
които
откриваха тялото си,
а в него
остро копие.

някаква грубиянка те тласка
към смъртта.

слушай: и славеите
могат да прегракнат; на тринайсет си и дете, но и пустинята невада.

незасадената брезова фиданка
захвърлена в хранилището на гимназията
и до нея
чувалът с миша отрова

от който любовта си отрязва:

и ти
ще тровиш –

ще населиш света с миражи,
но само от алуминий и пластмаса
нали си наясно
(или пък ще разцъфваш).

отвъд лекото умствено изоставане
се шири социалната тревожност

покорените
морета
и
планините, които не можеш да покориш.

не пиша,
рециклирам

правя пелени и корабни платна

от превръзките
на ранените/покровите на светците
и

и не вярвам в безразличието към мухлясатата костилка,
когато разчупиш прасковата на две
и към сбора от отбрани
жестове,

нито пък в бащината интелигентност
на ръката от коленичилото тяло
в което заключи
амбицията на клетото момиче
от манастирската килия.

откривам плътта си, а под нея корсети:
кости не от човек, а от кит.



Превод от румънски: Лора Ненковска




   Олга Щефан (р. 1988 г., в Хунедоара) е завършила Филологическия факултет на Университета в Клуж–Напока. През 2019 г. получава докторска степен за изследването си на тема Живи образи. Изкуствени тела. Първата ѝ поетична книга Всички часове (2006 г.) е отличена с голямата награда на поетични конкурс „Тудор Аргези”. През 2016 г. излиза втората ѝ поетична книга – Сатурн, богът, а през 2017 – третата, наречена Чарлз Дикенс (номинирана за наградата „София Надежде“). Нейни стихове са преведени на гръцки език.

* Представяме ви – по инициатива и в превод на Лора Ненковска – румънски авторки, номинирани за наградата за женска литература „София Надежде“.

Публикувай коментар