Мигел Ернандес: Последна песен

Публикувано от на ноември 21, 2020 в 9:58 am.


Боядисана, а не празна –
моята къща е боядисана
с цвета на велики
страсти и нещастия.
Тя ще се завърне от ридаещото място,
където беше занесена,
със своята изоставена маса,
със своето самотно легло.
Целувки ще цъфтят
по възглавниците.
И увит около телата
чаршафът ще издигне
своите спешни лиани,
нощни, парфюмирани.

Омразата зад прозореца
ще бъде разрушена.
Нокътят ще бъде разнежен.
Подари ми надежда.


Мигел Ернандес, Испания (Ориуела 1910 – Аликанте 1942)
превод от английски: Иван Христов
картина: Зигфрид Рейх ан дер Столпе, Германия


   Текстът е част от поредицата „Стихотворение на седмицата“, инициирана от Жермен Дрогенброд и списанието му Point Editions, подкрепена от списания и партньори, разпространяващи я на 22 езика. В Point Editions можете да прочетете първоначалната му публикация в поредицата. Подборът на текстовете и тяхното предоставяне на „Кръстопът“ е на Жермен Дрогенброд.


                               Изображението е предоставено от Жермен Дрогенброд.

Публикувай коментар