Когато се протегне изпод кората
Тя
чиято утроба е разкъсана от нейните синове
и страхът ѝ е отминал от
жена
майка
живот
ще събера края на плисираната рокля
и ще ушия ново сърце
да подхожда на тържествен повод
като залепено
на това лице и този образ
болни от анемия
     – въздух ми е нужен

Излятият прозорец на мината
е претопен в последния
цикъл на алхимията
пресушен е плачът от люлката
Когато морето изхвърли
последните кости на домашните фосили
аз ще стоя на плажа
ще скубя камък след камък
в позата на момичето от пощенската картичка
в това клише
забодена
и неизбежно замечтана
в бяло
с този бретон над веждата
преметнат привидно авторитетно
ще позирам в славата на невинността
на новото раждане
докато, всъщност, бих искала да крещя
и да разруша рамката
     – въздух ми е нужен

под стълбите на Херкулес
гръцките трагици които възхваляват отцеубийството
изнасилването на
майка
земя
жена
оправдали го с незнание
мъртъв е срамът ми
и никой не дойде
на погребението му
отиде направо в спама

Когато стане и се протегне тя
прашна
изнасилена
дрипава
надраскана
земя
майка
жена
в последния плач
на епична буря
която оставя без дъх
Когато баща и брат и приятел са си отишли
ще се завърна на нашето старо място
под Железния мост
Ще изрежа от бетона имената ни дълго гравирани
ще ги пренеса в Африка
Ще стана пръстен на времето
стих
който затваря кръга
далече от земята на предците ни


Катарина Сарич (1976, Черна гора)
превод от английски: Иван Христов
фото: Александра Дрецун

                               Изображението е предоставено от Жермен Дрогенброд.

   Текстът е част от поредицата „Стихотворение на седмицата“, инициирана от Жермен Дрогенброд и списанието му Point Editions, подкрепена от списания и партньори, разпространяващи я на 22 езика. В Point Editions можете да прочетете първоначалната му публикация в поредицата. Подборът на текстовете и тяхното предоставяне на „Кръстопът“ е на Жермен Дрогенброд.