Пръстите ми бяха пораснали.
В онзи момент усетих, че връхчетата им се притискат в предметите, в пространството, което ме заобикаляше, сякаш ми беше отесняло, удрях се в ръбовете му и същевременно мислех, как вече съм на тези години, в които тялото ми не се променя.
Загледах се в него, в собствената си плът, но не намирах отговора – то изглеждаше както и по-рано, въпреки усещането за нещо ново, което не беше изяснено, за някаква разлика, която не можех още да осъзная.
Аз бях един новороден възрастен. Онова, което доскоро познавах, вече беше съвсем опако и чуждо.
Мястото, откъдето произхождаха движенията ми, ги насочваше към връхлитащите ме препятствия. Блъсках се в доскоро стоящите далеч контури, начертани с прецизност. Ръцете ми не можеха да понасят тази кривота. Вероятно неизясненото в мен искаше да счупи всичко наоколо, постоянно изпречвайки го срещу себе си.
Разрушението като форма на създаване. Разбрах, че беше време да стисна юмруци.
Поръчайте си втората книга с поeзия на Христо Мухтанов – „ТриАда“.
Христо Мухтанов в „Кръстопът” и в DICTUM.
Бележка на главния редактор на списанието: От октомври 2021 г. Христо МУхтанов (заедно с Александър Христов, Габриела Манова, Златина Димитрова и Ренета Бакалова) е пълноправен член на редколегията на „Кръстопът“. До края на този месец ще Ви представя още веднъж членовете на редколегията чрез тяхното творчество, след което – по обясними с традициите на това издание причини – тяхната поява на нашите страници ще бъде само инцидентна. Петимата стават и членове на редколегията на „Глоси – тримесечник за литература“, списанието, което от края на тази година възобновява своето публикуване „на хартия“, и чийто онлайн-вариант – в голяма, но не „изчерпваща“ степен – е „Кръстопът“.
