Ваня Стефанова: Нищо повече от това

Публикувано от на юни 10, 2009 в 5:45 pm.

В този (точно „този“) жежък суховей
живеенето е студено.
Откъртени са
от местата си – отдавна – хора и неща.
Тук нямаш нищо за завръщане. И както всяка вечер
съвсем очаквано и бавно – до смърт простиват южните стъкла
на клекналите къщи.

Усещаш си ръцете, но не можеш да ги видиш. Сега (естествено – „сега“)
пропей „или млъкни, махни се“, преди да залюлее друга песен Рим във пламъци.
Сетне (естествено, че „сетне“)
пращи кора от мрак, контекстът е зелено-черен,
по-гладък,
по-пиян от динена кора, налята със мастика миналия юли;
всеки стар папирус е слънчев бик в краварник,
змията с лудия от знаене език
се плъзва в храсталака лихи мисли
и се изнизва.

До утрото.


Ваня Стефанова


Ваня Стефанова
в „Кръстопът“

Коментарите са заключени.