спомените се учат да сънуват
влакът потрепва и се будя за секунда
времето пулсира върху шията Му
и аз не зная как да го обхвана
пръстите безсилни ми се виждат
не умеят графици да спазват
не са сръчни планове да правят
като късна вечер, късна есен
все време, когато светът е вече закъснял
но Ние сме съвсем навреме в заедността си
а порастването още ни догонва
Мария Игнатова е родена през 2000 г. в София. Завършва Испанската гимназия, след което записва архитектура и дизайн в Кралската академия по изкуства в Хага. Две години по-късно България си я придърпва обратно и в момента Мария учи български и италиански в Пловдивския университет.
Има отличия от конкурсите „Веселин Ханчев“ (втора награда в изданието през 2020г.) , „Никола Вапцаров“, „…и мисля аз, че ти си Тя!“ и др. Нейни стихотворения са публикувани в няколко сборника, сред които и „Любослов“ – 2018 г. Участва в литературни събития и четения, включително „Писатели без книги“.