I.
За въздуха капките дъжд са куршуми,
които го пронизват отново и отново:
ако имахме очите за това, щяхме да видим
не мъртвото му тяло – на решето,
а как раните му зарастват за миг.
II.
Телата ни отварят рани във въздуха:
всяко движение е от значение,
прегръдката ни даже е болезнена за него.
Затова предлагам да не се разделяме.
