Крепостта на тънката ти младост,
забулила очите в илюзия за вечност.
Крепостта на тялото,
която едва удържа мислите
да не пропукат по лицето ти.
Крепостта на ежедневието,
в която си се свил,
за да избегнеш неизвестното.
Това безвремие,
в което бъркаш изолацията със сигурност.
Свивам се като костенурка,
заспала в черупката си
по средата на шосето,
и сънувам своята неуязвимост.
Теодора Георгиева е родена през 2002 г. в град Силистра. Стиховете ѝ са награждавани в различни конкурси за поезия в страната, сред тях е трета награда в младежкия конкурс за поезия „Веселин Ханчев“. В момента учи Графичен дизайн в СУ „Св. Климент Охридски“. Освен литературата, нейна страст е и изобразителното изкуство.
Теодора Георгиева в „Кръстопът”.
