Живея в недоимъка на някакво сега,
изсъхващо под сянката
на вчерашното вчера;
откъде да зная, че това траене
е всъщност тлеене в търпение
за толкова нетърпеливата ми памет?
Книгите наистина са там и не говорят:
първата материя
винаги ще разполага с последната ни дума,
а всяка страница остава
само да ни дочете до точка
с надеждата, че точките се раздвояват
и времето не спира да се колебае.
Николай Генчев Генов е докторант по теория на литературата в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Завършва ЕГ „Бертолт Брехт“ с немски и английски език през 2013 г. През 2017 завършва специалност „Българска филология“, а през 2018 защитава магистърска теза по литературознание във Факултета по славянски филологии. През същата година получава втора награда на Двадесетата национална научна конференция за студенти и докторанти „Време, слово, свят“ и печели стипендията на фондация „Блага Димитрова“ за постижения в областта на литературата. Идеен основател е на „Иначе писано“ – общност от млади поети с интерес към маргинализираната литература – и е член на екипа на списание „Филологически форум“. В началото на 2019 е отличен на националния конкурс за литературна критика „13 века България“. Негови научни, критически и художествени текстове са публикувани в различни списания, сборници и електронни издания.
Снимка: Яна Лозева
