() АНИМА Ι () РОЗА МАТВЕЕВА ()()
Изображения на свещени жени, двойнички, и техните скрити
желания в ъглите на социума. Безсловесна АНИМА, която споделя своето
мълчание. Пътуващи, вгледани в себе си, в своята единствена ПРИРОДА.
Продължават да напомнят за страстта.ТЯ – началото, самият ни произход.
Анонимни същества изоставени от общността, упоени, сами,
отхвърлени деца. Без история напомнят за своята памет. Обръщат се
към тишините на другите. Общите пеещи тишини. Оставени извън
пътя на достъпното, водещи до осъзнаване без кожена
маска. Анонимни носители на викове.
ТЯ е музика и споделена тишина.
Свещената АНИМА пее за безстрашието си.
Спринцовката се плъзга по вените. Той, без своята АНИМА, глава на куче
набита на кол. Ангелите плуват на дъното на морето. Косите им са дълги,
искат плътта ми. СЯНКАТА ми среща момиче. ТЯ носи своя СУКУБУС
татуиран, облизващ устните ѝ. Разбива очната ми кухина и се усмихва.
СВЕЩЕНАТА УСМИВКА НА АНИМАТА. Страст в санаториумите,
огромни липси, с какво се запълва кухината. Подпалени спални в главата
на всяка АНИМА. ТЯ ЦЕЛУВА ЖЕСТОКИЯ АНГЕЛ.
МОЛОХ е бил в леглото ѝ.
От НЕЯ се роди плътта.
Пулсиращата светлина на човеците.
Вече е дошъл нейния час. ТЯ избира- живот или пустиня.
Иде ли ЖИВОТ за всички роби? Това е чудото.
След нейния глас, убийства и метежи.
Приливи и отливи на насилие.
Огнените бездни и киселинните дъждове
няма да мълчат.
Откровението на АНИМА.
Седя в голата стая. ТЯ влиза и ме вижда.
На лицето си носи маска на лисица.
Ръцете ѝ са сини. Гали тялото ми и аз не се страхувам,
Протяга белязаната си ръка, слага я на главата ми…
Конвулсиите започват.
СКЕНЕРЪТ СЕ ВГЛЕЖДА ВЪВ ВСЕКИ.
Прониква в мъглата, стъпва в огнен варел, на ръба на бездната- пламтене
виждам я гола, огънят е в конвулсии, топлината му гали тялото ѝ,
светлината на лицето ѝ е и моя светлина
далеч от разпадащите се сгради
близо до теб.
() АНИМА ()
СВЕТЛИНА ЗА РОБИТЕ
Александър Байтошев в „Кръстопът“ и в DICTUM.
Може да закупите най-новата книга на Александър Байтошев – „Свещената гора“ („Жанет 45“, 2020 г.)
