Устните ти имат вкус на сънище. Плодородно пепелище е сърцето ти. Затова ще посея целувката ни в съня на огъня; затова ще изскубна трънаците от слепоочията на времето; затова ще те обикна в името на невъзможното. Устните ти имат вкус на сънище и слънцето е крехка бомба в сплитовете ни. Няма да намеря покой, докато не видя как залезът слиза с твоите глезени; докато не чуя как вятърът прошепва името ти на езика на глициниите. Защото имаме да вземаме, защото никому не се дължим, защото любовта е топлокръвен серум, който бие в учестените ни пулсове. Никога преди не се бе случвало подобно нещо: да намериш това, което си търсил и да го отминеш като надежда, за да може да те последва.
Андриан Захариев в „Кръстопът“
ПЪТНИ ЗНАЦИ:
За визуализирането на сайта
Ако имате проблеми, свързани с навигацията в сайта, неговия "изглед" или ако нещо не Ви харесва, или имате препоръки и мнение, молим Ви, пишете ни на arsmedia@mail.bg . Благодарим Ви.
