когато те гледам как махаш станиола
и разчупваш блокчетата шоколад
пред очите на децата,
знам, че това е бог:
стафидите в него,
черното какао, бадемите
децата, които се щипят едно друго
и не спират да броят стъпалата
на катедралите, и те са бог,
и бог влиза в бог,
докато лакомо облизват устни
и разтопеното по пръстите
и ти си бог, всеки твой атом,
раздробен на протони, електрони,
неутрони и малко тайна материя
някъде в далечината, под купол на църква
някой се моли на себе си,
нима не чуваш какво ти шепне?
фотограф: Дария Лицов
Поръчайте дебютната книга на Теа Монева – „Преводачът на света“ („Жанет-45“, 2021 г.)
