1.
спомням си ни ясно:
аз и ти сред северните географии,
как тичаме под упорити ноемврийски дъждове
и твърди акценти
от техните юмруци няма бягство;
остава да се крием в процепите на деня
или из студените зали
на музея за естествена история
там прочитаме за някакъв народ,
който погребва мъртъвците си така:
лодка за рибаря
риба за моряка
раковина за ухото
на вечеря мислим само за това:
да положа тялото ти в облак,
да ме заровиш в Северно море
2.
аз и ти
и тази маса с прибори
сме само временно изложени
на любопитството на минувачите
някой ще надпише сцената и артефактите:
навикът на нервните пети да ровят пода,
лаят на бездомните лъжици,
премълчаното с омачканите му салфетки
прибирам ги тайно от погледа
в случай че потрябват за спомен
Надежда Тричкова в „Кръстопът“
