Екатерина Григорова: Батискафът

Публикувано от на януари 10, 2022 в 12:05 am.


Ако човек иска да разкаже сънищата си,
ще заплува в стари и още по-объркани –
като в дъждовните гори ще бъде риба, живееща сред корените.
Е, аз наистина пътувах с оня малък самолет,
летящ към Боливия – с дъно на батискаф –
само задух и теснотия, с люк, замъглен от прииждащата вода.
Зад него като че се давеха мъже, които се просълзиха от похот,
да – защото видяха онази скромна жена, наша съседка,
на всичкото отгоре – красива.
Единият се изчерви, докато размазваше бузата си в стъклото отвън,
сякаш притиснат от войнишки лакът –
с изкривени скули и сценична усмивка.
Такова налягане и брутален екшън, а ние да
се поклащаме с дълбокия стол, вперили чернилката
на очите си в екрана като в стръв.
И после – ах, как сънят използва раздалечаването като вид кулминация
при прехода на картините – в оня миг
разкошна пъстроцветна птица със задница на кон
и ритуална мистериозност премина бавно край краката ни и ни спаси.
Ниските жени от Андите носеха кошове с книги на Паулу Коелю,
кашмирени шалове и ветрила-разделители с птици и гроздове.
Прекосяваха през слънчевата вечер някакъв европейски град,
потънал блажено в прегорелия залез покрай пазара за риба
и любовта. И тогава сънят ми ме предаде.



Екатерина Григорова





  Екатерина Григорова в DICTUM.
  Екатерина Григорова в „Кръстопът“.

Стихотворението е включено в „Дъска по мокрия пясък“ („Ерго“, 2014 г.).
Поръчайте си книгата на Екатерина Григорова.

Публикувай коментар