когато смъртта ни намери
в дивите преспи на някоя книга
сигурно ще се порадва за малко
на моята сигурност във всичко изречено
и с всяко премигване ще затваря
все по-бързо ръцете си
когато ни свари обърнати гърбом
с лицата заровени в почвата
ще си каже, че всичко това
най-вероятно очаквахме
когато завърже поредния разговор
и пак разбере, че преди шеговито
подхвърляхме кокала и викахме
че препускахме бързо надолу
като снежни лавини
безкрайни и само за малко сме заедно
че изглеждаме цели и вкупом
а всъщност сме малки безцветни
когато се свие набързо усмивката
и цялата фигура излъчва сериозност
разтопени до пръсване и с типичната сигурност
тя най-после затваря ръцете си
и цели с нас някоя книга
в която всичко беше вече изречено
