Облаците са от Мунк.
Поне се издигат тук
с розовото сияние
на дълбокия север.
Прекарали сме ден-два
в планинската живопис:
отвъд върховете – юга
и песните на Орфей.
Задължително ще се върнем днес
през гората, покрай реката,
която се извива като въже,
лута се безкрайно.
Природата и изкуството
опитват да се слеят
като в стихосбирка
на забравен световен поет.
По хоризонта всичко се унася.
Закачливият Мунк вече не вика.
Горещите облаци пребледняват
над неизбежната столична светлина.
Утре към дълбокия север
може да тръгнем с Башо.
Том Филипс е роден през 1964 г. в Англия. Завършил е английска литература в Кеймбриджкия университет и има докторска степен по творческо писане от Университета на Рединг.
Поезията му е многократно публикувана в литературни издания и антология в Англия и по света: от Колумбия до Индия. Стихосбирки: “Burning Omaha” (2003, Firewater), “Recreation Ground” (2012, Two Rivers Press) и „Непознати преводи / Unknown Translations” (2016, Scalino, двуезична книга). Книги: “Reversing into the Cold War” (2007), “Present Continuous” (2018), “Foreign in Europe” (2019), “And now, rousing music” (2020), “Scenes from Unfilmed Cinema (2021). Като драматург е автор на над 20 пиеси, сред които: “Concorde Stories” (2003), “I Went to Albania” (2012), “100 Miles North of Timbuktu” (2015), “Coastal Defences” (2016), “No Time for Hope” (2017) и др.
Превежда съвременна българска литература на английски език. Редактор е на две антология на балканска поезия: “Balkan Poetry Today” (I и II). Догодина ще публикува първият значителен подбор на творбите на Гео Милев на английски: “Geo Milev: Selected Poems & Prose Poems” (Worple, 2022).
Работи като журналист, преводач и преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“. С жена му – художничката Сара Блейкмор Филипс – живеят в София от четири години.
