В златото на есента
чувствата са богати
особено по време на разходка
извън града
където попадаш на водопади
замърсени и малко смешни
по-важното в случая е поляната
не съвсем самотна
с паркинг и големи чинари
всъщност прекалено открита за моя вкус
макар че дори вкусовете се менят
ритам топката към сина си
преди да се появи другото момче
на възраст колкото него
оставям ги и в играта им припламва
някакво екстатично веселие
вече не е футбол
нещо друго е
включва въргаляне по земята
и много смях
също гледане в очите
допреди малко не се познаваха
но явно познават единството
без да подозират
отстрани родителите
се чувстваме като дървета
част от поляната
някои от нас сигурно биха захвърлили
фаса си в купчината листа
за да припламне нещо в тях
и изгори завинаги
макар и рядко
в погледа на случаен минувач
се случва да срещнем
това необяснимо съзаклятие
и това е успокояващо
Мирослав Христов в „Кръстопът“.
Мирослав Христов в DICTUM.
Поръчайте си третата поетическа книга на Мирослав Христов – „Как ще посрещнем дъжда“ („Смол Стейшън прес“, 2018 г.)
