Немито небе светлината цеди.
Земята несвикнало диша.
Сякаш съм в градската болница и
утре ще ме изпишат.
И аз ще си тръгна с малък вързоп
към автобусната спирка.
И животът от ниско крайпътно дърво
като кос ненадейно подсвирква.
Райчо Русев е автор на три поетични книги – „Лични стихове“, „Шепа стихове“ и „Стихове на вятъра“ (Издателство „Слово“).
Живее и работи в София.
Райчо Русев в DICTUM.
юни 30th, 2009 at 15:03
[…] Русев в DICTUM. Райчо Русев в “Кръстопът”. Връзки към други публикации (генерирани […]
септември 9th, 2009 at 19:37
[…] не знаех: да порасвам ли, да се събуждам ли – не знаех. Райчо Русев в “Кръстопът”. Райчо Русев в DICTUM. Връзки към […]
септември 21st, 2009 at 12:42
[…] Райчо Русев […]
декември 18th, 2009 at 18:11
[…] надолу, откъдето поезията очаквам да съживи някого. Райчо Русев в “Кръстопът”. Райчо Русев в DICTUM. Връзки към […]