Боян Тончев: Понякога

Публикувано от на януари 30, 2022 в 12:02 am.


  Понякога се влюбваш в момиче в метрото. Колкото за времето на едно пътуване. Кратки минути, в които опитваш да си представиш дали тя ще хареса музиката, която слушаш. Ще можеш ли лесно да я разсмееш и как точно ще изглежда лицето ѝ, когато ти се сърди за нещо. Дали когато заминавате на море, ще взима ужасно много багаж, половината от който няма да ползва. Вечер ще я изпращаш до тях, а след това ще вървиш пеша през три квартала, защото няма да имаш всеки път пари за такси. След време ще заживеете заедно, но ще сте толкова заети, че ще се виждате само рано сутрин и късно вечер. Тя ще пътува сама в метрото към работа, а някой непознат като теб ще я види, и на свой ред ще се влюби в нея.

  Понякога откриваш най-добрия си приятел в асансьора на някое учреждение. Не се познавате, но погледът му разказва истории, които сте преживяли заедно още като деца. В късна пролет сте крали череши от двора на съседа, а после сте бягали презглава от злобното му куче. Когато веднъж го е настигнало и захапало за задника, ти си надмогнал страха и си се втурнал да го спасяваш с ритници от зъбите на пощурелия звяр. Първото ви влюбване е било в едно и също момиче и дълго време не сте си говорели, но все пак никой от двама ви не е пожертвал приятелството заради някой си друг. После, вече като по-големи, на един преход в планината ти си си счупил крака, а той те е носил сам на гърба си до първото населено място. Сега обаче все нямате време да се видите, всеки зает със семейството си и с напрегнатата си работа, и все по-рядко се чувате с уговорки за виждане, които така или иначе никога не осъществявате.

  Понякога случайно съзираш родителите си на пейка в парка. Симпатична възрастна двойка, която срещаш за пръв път, но по бръчките им разбираш колко безсънни нощи са изкарали, тревожейки се за теб. Дали плачеш от колики, или имаш някакво страшно бебешко заболяване, от което се умира внезапно? Дали не правят грешка, като те дават в детската градина, вместо сами да се грижат за теб в къщи? Какво ли е станало, че си се сбил в училище? Подходящо ли е за теб онова странно момиче с лилави кичури в косата, което си довел онзи ден в къщи? Ще успееш ли да влезеш в Университета и дали с тази специалност, която ти настояваш да учиш, после ще можеш да си намериш работа? Как ще се справиш на свой ред да имаш семейство и да отглеждаш деца? Оказа се, че точно като тях се справяш чудесно, но те няма да спрат да се тревожат, докато са живи, защото нали именно с тази задача ги е натоварила Природата, когато ги е създавала.

  Понякога се поглеждаш в огледалото и не можеш да се разпознаеш. От стъклото втренчено те наблюдава чужд човек и ти не можеш да разбереш приятелски ли е настроен, или всеки момент ще започне да те ругае. Има нужда да се обръсне и да се наспи, но не е твоя работа да му го казваш. Ще ти се да го посъветваш да го кара малко по-кротко. Да го подсетиш, че има родители, които се тревожат за него. Че със сигурност някой негов приятел е готов на всичко заради приятелството им. И дори сега да е самотен и унил, може още утре сутрин да срещне в метрото жената на живота си.














Боян Тончев в „Кръстопът“.

Поръчайте си „Животът като следобедна дрямка“ (ИК „Жанет 45“, 2021 г.).

Коментарите са заключени.