Теодор Дуна: Под онези боязни…

Публикувано от на юли 2, 2009 в 4:26 pm.

под онези боязни на плътта със слюнка течаща по
дрехата му
се люлееше по средата на леглото като в средата на
морето. ръцете му
се приближаваха и раздалечаваха сякаш танцува
валс и страхът се разливаше
под ризата и тогава от ръката му липсваха два пръста
беше му останал само един клепач, с който искаше да
се прикрие
целият. лявата му ръка беше навряна до лакът сред
ребрата. Казваше, че държи сърцето си,
за да не изпадне, и после се смееше и лицето му се
набръчкваше
като замръзнала дреха и някакъв молец, а после и още
един литнаха от косата и се спряха на рамото му и аз
бях щастлив,
а тя казваше „деменция“ и аз стоях до ръцете му,
които вече бяха неспособни и аз бях щастлив, а той
спокоен,
с глава, паднала на рамото,
рамото се топеше
и главата като слънце, лишено от светлина,
проникваше в рамото,
„така той спи“ ѝ казвах, а тя, че „не му остава много“
и колкото пъти пропадаше в себе си, аз му слагах две
монети на очите,
донасях му пръст отвън и я слагах внимателно под
главата му,
казвах му „спи сега и утре поспи,
аз ще имам грижата да те събуждам
всяка година.“

Превод от румънски: Лора Ненковска

* – Първа публикация на превода – сп. „Литературни Балкани“, бр. 15, година VI, октомври 2008 година.



Теодор Дуна



Теодор Дуна в „Кръстопът“

1 коментар за “Теодор Дуна: Под онези боязни…”