Доцентите по нищета,
с проядени от тъмни думи зъби,
растат на тротоара през нощта
като нелепи, черни градски гъби.
На гражданството спретнато, гнусливо
му иде да им бие шута,
поглежда ги с цинична срамежливост,
прескача ги във жарещия студ.
Но можеш ли прескочи нищетата,
като живота е неистово голяма,
тя има още два милиарда братя
и знае само думичката „няма“!
Доцентите по нищета
сгъват мрака бавно и смирено,
в торбичката с най-простите неща
погалват свойта тихичка вселена.
Можете да си поръчате книгата на Димитър Събов „Бутик за смърт” (издадена от „АРС“), в която е включено и това стихотварение.
