Влизам.
Облечен в бяло, месарят пита
„какво обичате?“
– Обичам да имам криле, вие имате ли,
колко е килото, какво им се яде пък на тях,
те са кльощави,
не могат да занесат никого
до седмото небе.
Обичам тишината
и да не ми мирише на кръв,
на барут и на разпад.
Обичам да знам, че някой ме чака
и след мен вратата няма да бъде заключена.
Обичам да искам вода,
която пада и кръщава,
обичам глас на един, който вика в пустинята,
обичам хората,
птиците и живота, който изтича от вените ми
и се влива в небето.
Но сега ми дайте едно ребро
само едно
за кучето на любовта
Може да поръчате книгите на Елена Денева чрез сайта на „Български книжици“
