какво направих, като забелязах,
че животът ми е сменяне на кожи,
неспирна центробежна сила,
змия, навиваща се в нищо,
че не е мое тялото,
което познавах до последната паднала люспа,
че не съм нито умна говореща птица,
нито, всъщност, кораво работно добиче,
че не е моя мъдростта,
а само преразказвам?
нахраних се с пепел,
напълних джобовете с вятър
и се пуснах по инерция
(понякога му казвам вяра)
