винаги съм смятала за нищо работа времето
по-смели са онези които вярваха
в поражението му
и то наистина не ме е застигало
наред с цялото човечество наоколо
не съм имала нужда да изговарям утехата
тревогата не ме е събуждала нощем
безсънието не ме е връхлитало неочаквано
такъв свят бяхме изградили наистина
звездите не служеха за повече от метафори
да ни насочват към издължените пръсти на бъдещето
оръжията дори по-малко
те нищо не значеха
какво толкова може да стане
и ето как изведнъж се свиват ръцете ни
вярно е значи
затисната в длан войната
тупти
като да е нещо живо
Стихотворението е включено в издадената от Издателство „Арс“ книга на Камелия Панайотова „Човекът, който си тръгва“.
