Очите ни са ръце, които докосват по-бързо
и ако унищожават, винаги го правят тихо.
Изборите са си наше собствено разпятие,
което преживяваме.
Учили са ни, че не трябва да си слагаме
лактите на масата, те имат друга употреба –
да създават път сред хората, да разчупват
чуждата съвест като хляб.
Приборите забождат зъби в чинията,
месото е въпрос на гледна точка,
ножът пада най-често, нали сте забелязали.
В чашата е нашата собствена кръв,
Господ няма нищо общо.
Малко ми е хлъзгаво на окото,
не знам дали се убодох, или ме ощипаха по разреза,
като си спомних.
На масата тракат стъкла и страхове.
Това ли са оковите, с които най-много
се гордеем?
Боряна Богданова в „Кръстопът”.
