човекът
който се отдалечава
от живота ти
прозрачно неусетно тромаво
в отпуснатите си ръце отнася
онзи който си бил
този който остава
избрал разочароващия път
на едно незаявено сбогом
натрупва в себе си варианти на края
той понечва да тръгне
той понечва да каже
той понечва и пак
натрупва отвътре
тези неслучени начала на сбогуването
а човекът който си тръгва
се отдалечава по малко
като развързал се възел
се разплита след него светът на раздялата
човекът
който се преструва че не си тръгва
държи конеца на случая в отпусната си ръка
и го подръпва
и разнищва полека живота
и разнищва полека плътта
и разнищва полека в мълчанието си реда на света
човекът който си бил
в оня свят
преди означаващата тишина на оттеглянето
е разплетен напълно
човекът който се отдалечава
от живота ти
поклаща тяло по вятъра
все изглежда че не е изцяло не тук
много бавно си тръгва но не спира и
много бавно си тръгва но не си тръгва сам
в отпуснатите си ръце държи вързан
онзи който си бил
и оставя при тебе тоя който е бил
след него вдигаш глава
и си друг
* Стихотворението е част от книгата на Биляна Тодорова „Годината на март“ (изд. „Потайниче, 2022 г.).
Биляна Тодорова в „Кръстопът„.
