Толкова нежен,
толкова труден за четене.
Написа го без мастило.
Роман за хартията.
Само страниците му ме караха да плача
Какви влакна,
каква целулоза.
Тънка като плацента,
като кожицата на зърно грозде.
Тънка като купола на сапунен мехур.
Нито дразнещо, офисно бяла,
нито твърде жълта.
Нежно кремава – екрю.
Хартия с цвета на стара булчинска рокля.
С цвета на перде в дома на пушач.
С цвета на пресен восък.
Хартия меланхолична и еротична.
Имаше нещо възбуждащо в начина,
по който тя отмяташе себе си
лист по лист.
Хартия не твърде гладка
като гланцова брошура.
Не твърде грапава – като език на коте.
Колко облака острига?
Николко.
Колко небеса разпори?
Николко.
Колко ветрове разнищи?
Николко.
Колко бебенца одра?
Николко.
От какво тогава я направи таз хартия?
Няма да ти кажа.
Дощя ми се да не го познавах.
Капките попиват твърде бързо.
От мокрото хартията се надува и набръчква.
Александър Габровски е роден във Варна през 2002 г. Пише от 10-годишен и членува в литературен клуб „Касталия“. Печелил е първи места на редица национални литературни конкурси за ученици, сред които и „Петя Дубарова“, „Стоян Михайловски“ и „Морето, морето, морето…“ През 2018/2019 печели националната стипендия „С усилия към звездите“ към фондация „Културни перспективи“. Там негов ментор е Георги Господинов, с когото работи по стихосбирката си „И скакалците сънуват“.
Александър Габровски в „Кръстопът”.
Можете да си поръчате книгата на Александър Габровски „И скакалците сънуват” („Жанет 45″, 2021).
