с теб напускаме този град
бавно, един след друг,
докато майки
изпращат децата си
за магданоз или копър
до магазина в началото на квартала
всеки път, когато видя линейка,
се надявам да е раждане
питаш ме
животът ли е първи,
или смъртта и
след това върви животът
ако бях на това летище,
отговарям,
в друг живот
щеше да е друго,
но аз съм в своя
или поне така си мисля
освободи се от всичко
ние не можем да изчезнем
утре може да сме хора или вече риби
само остави начина,
по който извиваш устни,
за да кажеш пи
Теа Монева в „Кръстопът”.
Стхотворението е включено в първата книга на Теа Монева – „Преводачът на света“ („Жанет-45“, 2021 г.), отличена със съпътстваща награда на Националния конкурс за дебютна литература „Южна пролет“, 2022 г. Поръчайте книгата тук.
