Авторски текстове (ЛФ)

Доротея Василева: Четири

Публикувано от на юни 3, 2022 в 10:19 am.

Видях падаща звезда
каза мама и си легна,
непожелала.

*
Жената албинос
с розовия пояс и
крака със слонска кожа
взема автобуса в шест.
Ганеша на три седалки.

*
Звездите тук са близо
като зърнена закуска в паничката
на моето дете.
Отваряш уста
и гълташ космоса.
Небосводът не е мляко,
а индигово око с миопия.

*
Събирам си багажа в малка чанта.
Аз съм в своя август –
родих децата си,
направих дом от къщата,
но плуването още предстои.
И какво, ако отпусна тягата?
Какво, ако оставя да ме завлекат вълните?

 

 

Доротея Василева е родена през 1985 г. в Добрич, където завършва езикова гимназия с френски език. Следва английска филология в СУ „Св. Климент Охридски“ и завършва магистратура Communication & Language Skills в Портсмут, Великобритания.

Занимавала се е с преподаване, журналистика, PR и дигитално съдържание. Вълнува се от превод и литература. През 2021 г. ръкописът „Небесни тела“ печели конкурса на ИГ „АРС“ и „Scribens“ за дебютна стихосбирка.

Живее в София със семейството си.

Стихотворението е включено в дебютната ѝ стихосбирка „Небесни тела“, издателство Scribens, 2022 г.

1 коментар за “Доротея Василева: Четири”