През целия ден му беше криво. Накрая пристигна междуградски автобус. Спря го по никое време, посред нищото на магистралата на живота.
Всъщност водачът го съжали и имаше голямо желание да му помогне, но все пак му отвори предната врата.
– Благодаря, че спря голямата машина, приятелю! Търся огънче. Цигарата ми не вярва на случаен студен огън.
Как да не се трогнат!
Повечето будни пушачи веднага му предложиха огънче, за да запали дузина цигари, за да стопли замръзналата си памет.
Хайри Хамдан в Кръстопът.
