Послушна, огъваема, с размерите на роза (жълта); затваря си устата – нощем – но в нея няма зъби (без да е беззъба), те са по кожата, цялото тяло, зеления крак; навсякъде, освен в устата, малките ръце (нечетен брой, асиметрични и безпръсти) и разклонените кафяви нокти, които виждат светлината само ако тя умре или пък още не живее истински (не светлината). Опасно е, че я държа в ръка и я нося със себе си, най-вече за нея, която сигурно скоро ще трябва да мине на изкуствено дишане, но също и за мен, понеже никой няма да повярва откъде я имам, мислят, че съм я откраднала и вече виждам зад оградите намръщени ръце с лопати, затова бързам. А я намерих на улицата – послушна, огъваема, с размерите на роза, роза. Жълта.