„Една книга, в която преминаването през „реката на своя страх“ се оказва сродяване със света, в която се настоява „не изземай правото / на камъка / да оправдае съществуването си“, а и „не пришивай чувствителността / като аргумент / срещу критичното мислене“.
Да, това е „Хроники на сходствата“ от Зорница Иванова. Не – това са само името първия цикъл в книгата и няколко стиха от две от стихотворенията в него.
А после „Самотата / расте над собственото си определение, / храни се със зрителя, / който се е осмелил да я познае. “, защото – може би – „желанието е прекроило своята същност“. И да, това са само късчета от следващите две стихотворения. В една книга.
В тази книга, в която сходствата очертават релефа на различията, но не за да го превърнат в непреодолим склон, а за да потърсят мярата на неговото смирение. Чрез думи, които „пускат корени между сърцето и ребрата“ в свят, в който „Целият имагинерен баланс на човечеството / се разлюлява под топлия тласък на дъха, / шепнещ в ушната ти мида, / ,,какво ако‘‘. Вече знаете защо тази книга трябва да бъде прочетена и обичана, нали?“ (В. Диков)
Зорница Иванова в „Кръстопът“ и в DICTUM.
Работата по книгата на автора и нейния редактор бе и част от проекта „Школа за литература и хуманитаристика „Глоси“ – 2021/2022″, подкрепена от Програма „Творчески инициативи“ на Национален фонд „Култура“.
