галим кокалите на мрачините си
избили през влажната козина
сплитаме кални пръсти
в ядосана молитва
под глухи каменни възглавници
опознаваме макета
на хапещите си челюсти
какво ще остане от нас
като преброим ухапванията
разчорлим ръждата
под клепачите на другия
и рукне съсирена
.
Стихотворението е от книгата на Йоана Стоянова „Флуидни ядра„ „Арс“, 2022 г.).
.
