Георги Милев: Дневникът на един опортюнист

Публикувано от на октомври 4, 2009 в 5:46 pm.

Сряда
      Днес започвам този дневник. Ще се опитам да съм честен пред себе си. Трябва да има поне едно такова място. И така:

      Днес в десет ме извика Шефа. Обикновено е доволен от мен, въпреки че не ме уважава. Аз също не го уважавам, както впрочем всички останали в отдела. Уважавам само Дъ Биг Бос, но той е много високо (и на друг етаж) и ми е невъзможно да контактувам с него. Първо трябва да се справя с тая паплач тук.
Предадох отчета, от който му падна чейнето. Работя като змей и изобщо много ме бива! Той ме похвали, а аз казах нещо в стила “остави тая работа”.

Сряда
      Ето вече минаха две седмици, почти бях забравил дневника. И как няма да го забравя, като ме повишиха и вече съм Заместник на Шефа. Събитията се развиха светкавично, а аз не пропуснах своята възможност , човек винаги трябва да е готов. Та: С., която е патка, миналата седмица се издъни жестоко, за малко да провали работата на отдела за месеци; аз бях наблизо и й се “притекох на помощ” (нали съм си умничък)…След което се направих на разсеян да докладвам на Шефа. Направих го нарочно, защото бях сигурен, че Я., която не е патка, но е амбициозна, ще ме натопи. Така и стана. В кабинета на шефа, където бях привикан, изиграх сцената “всичко за благото на фирмата и за честта на отдела”, с което трогнах Язовеца (така наричам Шефа пред себе си). И ето ме негов заместник.

Четвъртък
      Ха-ха-ха, ще се пукна от смях. Не, наистина ще умра. Днес на оперативката наврях Я. в миша дупка поради липса на по-дълбока такава. Тя, понеже е бясна от моето повишение, което може би заслужава, се заяде за забавянето на доклада ми за “пропуснатите потенциали”. Понеже не е тъпа, го направи хитро, с уточняващи въпроси – само че се нахака, тъй като точно нейните данни бяха объркани, а без тях моят доклад става само за разпалване на огън. Не, тя не беше виновна, методиката на Дъ Биг Бос е сгрешена – и аз – подло и хладнокръвно – посочих причината, разбира се, “добронамерено” : “Колежката Я. е пропуснала да бъде пунктуална по очевидно обективни причини”. Язовеца побесня вътрешно, защото много ги мрази тези неща. Не че ми стана жал за Я., обаче, понеже сме сродни души, наред със злорадството, й съчувствах.

Събота
      Днес бях на ски с… Дъ Биг Бос! Как така ли – много просто – преди седмица му изпратих неафиширано една моя разработка (много добра, разбира се), как да увеличим продажбите в провинцията. (Във фирмата той въведе принципа за “нейерархичност на идеите” – т.е. ако има добра идея, всеки служител, независимо от ранга, може да докладва в писмена форма директно на Дъ Биг Бос.) Та така се озовах на ски с него. Докато се возехме на лифта, точно за петнадесет минути му изложих изчерпателно идеите си и той, понеже е много умен, разбра – и предполагам ги оцени. Опитах се да съм естествен. Не раболепничех…дори при едно рязко спиране го покрих целия със сняг – извиних се с усмивка, но, естествено, без грам чинопочитание… Когато се разделихме на паркинга, той ми стисна ръката и, гледайки ме в очите, ми каза, че съм “интелигентен човек” и “се радва, че съм във фирмата”. Скромно отговорих да благодари на Язовеца, който ме назначи, а той се разсмя. Много е печен и не изключвам възможността да ме баламосва.

Понеделник
      Днес казах на Язовеца, че Дъ Биг Бос иска да го повиши. Излъгах, разбира се. С което поех риск, но без рискове не може да вървиш нагоре. Всъщност намекнах му, че Боса е намекнал, че иска да го направи. После му разказах истината за раздялата ми с Боса на паркинга. На глупака му олекна и ми прости факта, че съм го прескочил. Сега ще го чакам да се издъни, както се казваше в казармата. Ще заложа на нереалистичното му очакване за повишение и на доверието му в мен.

Сряда
      Никой не е от желязо и трябва да има свой, лично негов начин да релаксира. Да отпусне клапата и сгъстената пара да излезе със свистене. Някои пият. Други пушат. Трети се оплитат в безсмислени и усложняващи живота им връзки с жени, дори – о, ужас!, понякога омъжени. Аз не съм от нито един от споменатите типажи. Пиенето, както е известно, не води до добър край. За пушенето – добре, за да съм честен, по едно време се бях пристрастил, само че, благодарение на желязната си воля, успях да се оттърва от тази глупост. Все пак дори и аз си имам свой начин. И той е четене на криминални романи. Вечер, преди да заспя – минимум три часа. Това е моето време. Само моето. Изчетох де що има криминална литература. Хубавото е, че, както изглежда, доста хора са като мен…

Четвъртък
      … и книгоиздаването бълва заглавия в космически размери. С времето ставам все по-претенциозен. След Агата Кристи, Чандлър и Гришъм е трудно да ти харесва ВСИЧКО. Добре, че знам английски и напоследък открих Рекс Стаут с неговия забележителен частен детектив Нироу Улф.

Вторник
      Днес беше черен ден – Дъ Биг Бос повиши Я. – толкова много, че я взе на неговия етаж и сега тя е един вид началник на Язовеца. Знаех си, че е печен – тя има качества, той го е разбрал – ама как? Лошото е, че е толкова нависоко, че не мога да я подхлъзна… може би единствено чрез Язовеца, който има директни контакти с нея. Трябва да помисля по този въпрос. Както – и да внимавам, защото тя ме ненавижда.

Сряда
      Нироу Улф колекционира… орхидеи. Смях се на глас.

Понеделник
      За месец докарах нещата дотам, че Я., бившата му подчинена, да привика Язовеца и да го разпъва на кръст пред Дъ Биг Бос. А самият Язовец е толкова тъп, че не знае кой е в дъното (хе, ясно кой – моя милост). На мястото на С. назначиха Я-в, един голобрадко от някъде си – завършил е Оксфорд или нещо подобно. Засега е безопасен, обаче трябва да внимавам.

Вторник
      Тази вечер видях орхидея. За първи път, честна дума. Останах потресен от, ако мога така да се изразя, самотната й красота. Самото съвършенство! Ако Бог съществува, тук е бил направо разточителен! Сега го разбирам Нироу Улф, въпреки че, естествено, той е измислица на автора.

Понеделник
      Стана яростно – Язовеца е на път да си ходи. Трябва да го тикна в пропастта. Обаче – как??

Вторник
      В ръцете ми е. Глупак. Тъп, тъп, тъпичък Язовец! Иначе през последните две седмици се сприятелих с Я-в, защото е в мой интерес. Добро момче е и е наясно с доста неща. Ако съм на мястото на Дъ Биг Бос, щях да го изстрелям нагоре. А може би точно това цели старият хитрец! Е, аз си постилам – ако един ден се издигне, ще ми бъде ракета-носител.
      Много интересно – днес сутринта се погледнах отблизо в огледалото …и установих, че очите ми, които винаги съм мислел за кафяви, всъщност са кафяво-зелени. Странно! Как досега не съм забелязал? Вярно, че кафявото преобладава, но пък бива ли толкова години да живея в заблуда?

Сряда
      Днес…си купих орхидея. Не можах да устоя. Първоначално подминах магазина, обаче тя ме викаше. Върнах се и я купих. Странно, винаги съм мислел, че са по-скъпи. Момичето ме инструктира подробно как да се грижа за нея. Сега я гледам и съм едновременно радостен и притеснен – ами ако изсъхне?

Четвъртък
      Хич не е глупав, между другото, този Язовец. Ама хич. Е, хубаво, обичам предизвикателствата. Без тях е голяма скука.

Четвъртък
      Орхидеята се развива отлично! Купих си пулвелизатор и листен обогатител. На стената поставих комбиниран уред – термометър и хидромер, за да следя температурата и влажността на въздуха.

Сряда
      Вече имам 3 (три!) орхидеи. Установих, че за да се забелязва колко са красиви, на орхидеите им трябва пространство. Ето защо реших да направя ремонт в хола и да изхвърля почти всички мебели. Междувременно научих доста неща за орхидеите. Никога не съм подозирал, че са над 30 000 вида и де факто са най-разпространения растителен вид на Земята. Основно се делят на два вида – епифити (които растат без почва, захванати за клоните на дърветата в джунглата) и земни. Древните гърци са предписвали грудките им като лекарство срещу безплодие (orchis на гръцки означава…тестис! – заради формата на въпросните грудки). Разпространени са навсякъде, дори ги има и тук, в умерения климатичен пояс, където са адптирани в унисон с годишните времена. Бях поразен, когато научих, че едно рядко красиво цвете с лилаво-червени цветове, което цъфти по поляните през май, е от рода на орхидеите и се нарича dactylorhiza cordigera. Все пак най-красиви (и най-ценни) са тропическите. Интересно: ванилията, която обожавам, също е…орхидея!

Понеделник
      Завърших ремонта. Отне ми цял месец. Първата орхидея (оказа се от сравнително разпространения вид Phalaenopsis) малко пострада при местенето – едно от венчелистчетата се пречупи. Приех го тежко: все пак това е “първата ми любов”. Обаче! Невероятно удоволствие е да ги гледаш сред толкова много въздух. Интересно, те са индивидуалисти и като такива хем са заедно, хем не са: никога не можеш да ги видиш като композиция, винаги погледът ти откроява отделното цвете. Все пак холът е голям и трябва да помисля за още една-две. Кариерата ми напредва добре. Тра-ла-ла, Шефа пак започна да ме уважава. И как няма, като го спасих от сигурна смърт – беше се провалил от собствената си самонадеяност (е, в която аз брилянтно го бях натикал!). Само да знаеше какви игрички играя зад невинния му, тлъст, язовичи гръб!

Понеделник
      Един интересен факт – най-скъпата (засега) орхидея е от вида Cymbidium, кръстоска, получена при научни изследвания. Била е купена за 202 000 долара ! – на търг от анонимен купувач.

Четвъртък
      Вече имам…15 орхидеи. За едната – Cattleya trianae semi-alba (наричат я още Кралицата на снеговете) – се изръсих здравата. Обаче – какво значение имат парите, наистина? Аз съм сам, ерген, не харча извън нормалното – за какво са ми?

Четвъртък
      Реших да си направя орхидариум. В противен случай ще изгубя всички орхидеи. Утре пристига специалистът от фирмата.

Събота
      И така – орхидариумът е готов. Зае огромна площ и глътна доста пари, но сега съм почти щастлив. Особено добре стои maxillaria variabilis от вида на епифитите – малка, но изящна. За да не е самотна, смятам да добавя още една Bulbophyllum ambrosia. Започнах да практикувам полухидропонно отглеждане – S/H (semi-hydroponic) – вместо пръст, за почва се използват хигроскопични гранули, които да съхраняват дълго влагата и да я отдават постепенно на корените. Така се избягва загниването.

Сряда
      Вече съм шеф. Вече ли – от цял месец! Язовеца беше изяден от Чакала (така наричам себе си). За награда си поръчах една невероятна орхидея , Paphiopedilum Winston Churchill ‘Brentwood’, за която копнеех от месеци. Цветове: червен, махагон, бял и жълт.

Събота
      Ха, странно, една от орхидеите ми заболя. Разтревожих се не на шега. Решението се оказа лесно, въпреки че ми изглеждаше радикално: наложи се да отрежа цветоносната дръжка до нивото на почвата. Почти всички автори препоръчват това. Все пак – какво ли ще стане? Ами ако умре? По-добре да се надявам.

Понеделник
      Днес препоръчах младия Я-в пред Дъ Биг Бос. Не защото го заслужава (а той го заслужава) – аз не съм никак, ама никак благороден – просто не ми трябва конкуренция, а и Дъ Биг Бос ще оцени тази моя “безкористност”. Ходът ми наистина беше блестящ в стратегически план. Обаче за пръв път, признавам си, ми беше досадно. Да мислиш, да предвиждаш…. Освен това, отнякъде се е появила брашнеста мана (или поне признаците са такива) и връхлетя именно Кралицата. Откъде, при всички мерки, които вземам?! Ще трябва да я изолирам и поставя под карантина. Това си мислех, докато гледах грейналото от жеста на моята “доблест” лице на Дъ Биг Бос.

Понеделник
      В събота ми доставиха една Cattleya (със самолет) от Бразилия. Струва цяло състояние – е, не чак толкова, колкото нямам. Проблемът е, че сериозните колекционери (при които са редките видове) по приницип не продават – а ако се съгласят, удвояват или дори утрояват цената. Трябва да внимавам с пристрастяването. От друга страна – защо пък да внимавам? Това е някакво безумие, обаче удоволствието да притежавам и да се наслаждавам на това съвършенство е несравнимо!

Събота
      Аз съм луд, луд, луд! Вчера отклоних средства от фирмата за да си купя един изключително рядък благороден Dendrobium, който ще ми доставят директно и “законно” от Китай. Вече имам една от най-редките колекции в страната. Над сто корена, от които 25 уникални за региона. Все пак, дали да не се посъветвам с психолог? Ами ако ми каже да изхвърля орхидеите? Абсурд – без тях нищо не би имало смисъл, даже тъпата ми кариера. Докъде съм стигнал, все пак!

Събота

      Ако ме арестуват и вкарат в затвора – край, с тях е свършено. Въпреки израелската поливна система (която е съвършена – управлява се от компютър) – нали все някой трябва да натисне Enter! Дали да не се оженя? За озеленителка (въпреки че ги ненавиждам заради занаятчийския им подход)? В безизходица съм! Защо не спирам с купуването! Защо, Господи!

Вторник
      Днес Дъ Биг Бос ме уволни. Не че точно ме уволни, подадох си оставката, която той прие. Никой не обича скандали на управленско ниво да излизат във вестниците. Майната им. Благодарих публично и заявих, че са ми предложили работа в друга фирма. Я. плака – от лицемерие, предполагам. Поне няма да ме съдят, а парите, които дължах, не са малко. Ще потулят случая. Пито – платено.

Понеделник
      Наистина бях забравил за този дневник – не съм го водил кажи-речи две години. Вече имам над 300 вида орхидеи и се наложи да си сменя жилището. Продадох стария апартамент и си купих мезонет, вярно, далече от центъра, но пък с огромен светъл хол, който целия превърнах в орхидариум. Специален сектор имам за епифитите, с дървета, някои от които живи. Спя на второто ниво, в една ниша, като леглото използвам и за диван. Пак е тясно за тях, и, въпреки че са навсякъде – и в стаите, и по стълбите, понякога имам чувството, че се задушават.
Обади ми се Я-в и ми каза, че Я. е станала Дъ Биг Бос. Първата и работа била да го уволни. Видяха ми се жалки. Нима съм бил като Я.!?

Понеделеник
      Вече нямам място за компютъра, а и имам купувач за него. Така ще мога да платя поне парното и инсталацията за овлажняването. Колекционирам предимно тропически и без отопление са загубени. Има спасение, но то е немислимо за мен – да продам Кралицата на снеговете – предлагат ми космическа цена, в Англия се били изчерпали. Какво ще правя без нея, с какво ще запълня празнотата? Крайно време е да изтрия този дневник, който, в края на краищата, е един глупав файл.

Are you sure?
Yes.

Георги Милев


Георги Милев в „Кръстопът“
Георги Милев в DICTUM



Разказът „Дневникът на един опортюнист“ е включен в книгата на Георги Милев „10 минути“(„Арс“, 2009).

Коментарите са заключени.