Авторски текстове (ЛФ)

Галина Николова: писмо от приятел

Публикувано от на януари 15, 2009 в 1:38 am.

„дълго те няма
сигурно си заминала
за куба или нова зеландия
завинаги
или в палмова мараня отпиваш
от соления ръб на безбрежната си
маргарита
и няма какво да те мисля
изобщо”

отговор на писмото от приятел
дни по-късно

„влязох в новата година на пръсти
затворих вратата
като му заглъхнаха стъпките
получих по пощата
гласа на една украинка
която пее все едно плаче
будувах цяла една нощ
прегърнах баща си насън
смях се от сърце плаках с глас
ходих много на кино запомних
само един ярко червен балон с кош
казах на напълно непознат
най-големите си тайни
опрости ми някои от тях
тръгнах подир случаен мъж на улицата
писах по страниците на една
книга с рисунки по любов
мълчах близо час в сумрака на една църква
изпратих три самолета една кола един влак
припомних си
две приказки от детството
пресметнах че нося очила вече пет години
ако бяха човек
догодина щяха да тръгват на училище

тананикам си понякога разни мелодии

изобщо
помисли ме пак

бях забравила всичко това

къде си ми”*



Галина Николова



Галина Николова в „Кръстопът“.


* – Текстът е публикуван в брой „Есен’08“ на списание „Тримесечник за литература „Глоси“.

2 коментара за “Галина Николова: писмо от приятел”