1.
Между мен и съседа
е толкова тънко –
една стена,
кората на една череша.
Когато
се прибира
късно през нощта,
аз чувам стъпките
на котката,
която го посреща,
далеч по-ясно
от шума,
от хъркането
на мъжа ми.
2.
Крещя на котката.
Крещя в лицето ѝ,
косматото ѝ, остро личице:
„Защо маслините, които купих,
са с костилки,
котко?
Слушаш ли?”
Ушите ѝ настръхват.
3.
Съседът
никак не обича
котката си.
Крещи ѝ
толкова силно,
че ми се налага
също да крещя на моята,
за да не слуша
как мълчи
нейната приятелка.
декември 12th, 2009 at 11:29
Удивително! Малко стихотворения могат да смаят читателя по този начин!