Ваня Константинова: Сватбата на брат ми*

Публикувано от на януари 30, 2010 в 6:07 pm.

      Когато бяхме много малки, от време на време аз ходех да спя у брат ми, а понякога брат ми идваше да спи у нас. Една вечер Нашата баба видя, че чете Библията, преди да заспи. Той каза, че другата му баба, която беше адвентистка от седмия ден или нещо подобно и много религиозна, му е обяснила, че става страшно ако не го прави преди да заспи всяка вечер, и със сигурност ще гори в ада. Тогава Нашата баба каза, че това е пълна глупост. Но брат ми се боеше панически от всичко, така че попита: “Тогава Талмуда ли да чета, бабо?”, а Нашата баба се засмя и каза: “И това е пълна глупост. Чети Хофман”. После изгаси лампата.
      Гледай си филма. Аз си мълча, просто ти разказах една история.
      – Не ме бъркай в тези неща. Няма разлика. Казах ти вече – Йерусалим падна! Историята ти се отнася до брат ти. Не до мен.
      – Знам. Отнася се до мен, затова ти я разказах, но едва ли те интересува. После брат ми се венча в тази адвентистка, съботянска или не помня каква черква, където ние не отидохме, защото стъпалата към входа бяха високи и Нашата баба каза, че ние може и да сме кръстени, защото живеем в православна страна, но там няма да стъпи. Тогава и Майка ми каза, че няма да стъпи, по свои си причини, и беше излишно Баща ни казва каквото и да е.
      После се разбра, че жена му (на брат ми, де), припаднала още в началото и така и май не се венчали. А тя пък припаднала, защото са католици и тази църква хич не й била по вкуса и Нейната баба също не искала да иде. Така че от всички баби била само Другата баба на брат ми. Но снаха ми ми каза, че всъщност припаднала, защото тя е красива едра жена, полякиня, а те настоявали да облече една светлосиня рокля на вуйна си, която била циркова акробатка и доста по-дребна. Обаче много си обичала тази наистина прекрасна рокля (имам снимки), тъй като с нея паднала от перша и с това приключила блестящата щ кариера в Америка. Та тази рокля стягала ужасно бъдещата ми снаха и единствено това, а не голото теме на пастора с огромна пъпка на върха или някакво си вероизповедание, било причината тя да загуби свяст в най-неподходящия момент.
      Но аз не бях там, защото брат ми ме предупреди да се разкарам овреме, Фийби, вика, разкарай се, което и направих, така че не знам как е било всъщност. Фийби, така ми вика. Заради “Спасителят в ръжта”. На другата си сестра, Смарагда, не казал нищо, защото разчитал, че е много малка и няма да разбере. Така и станало.
      Накрая всички се събрали вкъщи и яли, пили и се веселили. Имало цели пет Истински баби! За другите да не говорим… Купонът бил толкова грандиозен, че Майка ми забравила да поднесе телешкия език в агристада*, за което съжаляваше до края на дните си. Брат ми даже има диск с думите на Моята майка, обеща да ми го прати. Но и така имало толкова храна, че накрая всеки носел плик за вкъщи. Майката на брат ми пък била твърдо решена да изпее най-тържествените арии за алти, които помни, но не си ги спомнила, за което всъщност никой не съжалявал истински, дори и тя.

      И така. Тогава бяхме голямо семейство. Първи се преселиха петте ни баби, всяка в своя си рай, после и майките взеха да се отказват. Изостави ни (по собствено желание) дори братът на брат ми, който беше най-малък от нас, а жена му се запиля нанякъде и не съм я чувала от години. Виждам се от време на време в задръстванията по светофарите с майката на снаха ми, полската графиня-католичка, сега увлечена от учението на Дънов, също паднала от перш на младини (в тяхното семейство определено имат традиции). Но няма да изхвърля голямата разтегателна маса, каквото и да говори мъжът ми – едно, че я е правил ръчно извън всякакви стандарти вуйчото на Нашата баба, който се пребил с мотор през 30-те години на миналия век и второ, върху нея е компютърът ми и разни други стари неща. И понякога с брат ми си говорим в нета за Баща ни и по-рядко – за нас, а най-вече за това дали всички там горе имат маса, на която Моята майка поднася езика, който не помним. Език в агристада**.

* – разказът е от книгата на Ваня Константинова „Благодарим ти, мистър Уан“ („Арс“, 2008 г.);
** – сос от еврейската кухня, подобен на майонеза.

Ваня Константинова

Ваня Константинова в
„Кръстопът“
Ваня Константинова в DICTUM.

Коментарите са заключени.