Под
сладоледеното
лятно слънце – цели
плантации
красавици
по пясъчната ивица. Ромон на курорт.
          Ромон на курорт.
Галерия от цици.
Безукорно сплотяване с морето,
с възторжената юлска жега.
          Този курорт
е пулсиращ фрактал.
          Ние, малките му версии,
се усещаме свръхяко
в него – аз и част от вас,
Лили, пясъчната ивица,
          тъгите ни,
и бягствата ни; плисъкът и ароматът.
Нищо на света не ме зарежда, релаксира
          повече
от този кине-
          мато-
              графичен
хоризонт
на морето и крайбрежните гледки,
          контингентът кафета.
Небето над стъкловидните хотели.
          Лили, виолетовите ѝ експлозии.
И правим преход към нощта,
където многократно се повтаря рефренът:
„Гальовна юлска седмица в курорт”
          и думата „пристан”.
Но през нощта дискотеките дънят,
          дискотеките помпат,
помпат, помпат дискотеките, помпат.
Трайбъл хаус. Ретро чалга. Естрада.
Въодушевяваща дандания.
И пак Лили
с пиърсинг на езика,
На първа сигнална тук ми идва
да повтарям рефрена
          „Яха бика”
и думите „Родео” и
          „Вика”.
Обаче е прекалено естрадно.
Все едно да ѝ изпея на Лили:
Като морето фина,
          но и дива,
бъди все тъй омайна,
жизнена, свободолюбива!
          Ха-ха.
Далеч по-поетичен ми е изразът:
          Как
мирише
на Слънчев бряг, Лили, Лили!
Как ми мирише на няк’ъф
лукс… На зелената,
късо подстригана
моравка до паркинга на най-
скъпата дискотека
          в три
през нощта.

     Стоил Рошкев чете стихотворението си „Туроператорски безбрежия“ (фрагмент от интервю по телефона – цялото можете да чуете в мултимедийното списание за литература DICTUM):

Стоил Рошкев в „Кръстопът“
Стоил Рошкев в DICTUM

* – Стихотворението е включено в книгата на Стоил Рошкев „Естрада“ („Жанет 45“, 2010 г.).