Оттук може да се види само половината лице на часовника, къщата ни е направена от дървесина, скачена с лепило, толкова лека, че се страхувам да дишам.
И този следобед, четири и петнайсет, когато и двете стрелки са във видимита половина, ще се проточи отпред аптекарят с колелото и ще тегли след себе си може би залеза.
Юли е, но всъщност ноември – познавам по слънцето, което осветява като пластмасово шумата.
На металната чешма в двора, пред оградата, която обримчва с бели дървени зъбци тяхното вътре, моето вън, старателно се опитвам да отмия следи от стрихнин по чиниите, той пука надуваемия въздух в стаята, две петнисти деца пасат навън в жълтото с усти пълни с почва, усти пълни с. почва. най-накрая с един тласък зимата.*
* – Текстът е публикуван в брой „Зима’07“ на списание „Тримесечник за литература „Глоси“.
Мартин Златев е роден на 08.08.1982.
Печели Конкурса за кратка проза на Erunsmagazine и LiterNet (2004), Националния поетически конкурс „Веселин Ханчев“ (2004), Националния конкурс за къс разказ „Милена Авонеди“ (Лом, 2004).
Има две издадени стихосбирки – „Скоба“ (2005) и „implosion“ (2007).
Мартин Златев в LiterNet.
Мартин Златев в „Литературен клуб“.
ноември 18th, 2009 at 10:06
[…] – текстът (написан в съавторство с Мартин Златев) е от подготвяната за печат от Издателство “Арс” […]